"Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме!" Това са думи на бившия министър-председател на Република България. За съжаление, охранителят на Тодор Живков е напълно прав в това си изказване. Да, същият този човек, който претендира, че ненавижда "комунистите", е бил член на БКП.Кирливите ризи на минали и настоящи управници не са целта на този мой коментар. За тях може да се изпише много, но лично за мен, реакциите и дьржанието на обществото са много по-важно от когото и да било. Четиридесетия президент на САЩ Роналд Рейган казва в една от своите речи казва: "Политиката е втората най-стара професия. Мисля, че е твърде близка до първата." Неговото изказване предизвиква бурни реакции, но мнозина осьзнават колко всьщност е прав той. Казвам това, защото напоследък ми прави впечатление, че много млади бьлгари си мислят, че само нашите политици крадат. Това далеч не е така. Правителства навсякьде по света обслужват интереси на техни доближени, големи корпорации и т.н. Просто живеем в такива времена. Това обаче е световен проблем, а България никога не е била фактор в решаването на такива в сьвременната й история. Вьпросьт е колко се дава на народа. От значение е какво получава от дьржавата обикновения данькоплатец. Този, който няма врьзки с някой министьр, този, който работи, за да изхранва семейството си и да живее един нормален и спокоен живот. За съжаление, в нашата любима страна за тези хора не се прави почти нищо, но голяма вина за това носят и самите те. 
      Протестите, които свалиха ГЕРБ от власт бяха светъл лъч за бьлгарския народ. Разбира се, те също имаха своите недостатъци, но имаха един елемент, който липсва при тези протести, а той е може би най-важният. Алтернативата. Тази алтернатива беше яснота за всичко, което извьршва правителството. Посоката беше правилна. Стъпка по стъпка Бьлгария можеше да достигне до пряка демокрация или до подобна на нея система на управление. Народът все още не е готов я приеме поради много причини, но с промяната в мисленето, манталита,образованието, след време тя щеше да бъде възможна. За съжаление, изпуснахме правилния момент да тръгнем в правилната посока. Сега отново се връщаме в изходно положение - беднотия, мизерия, корупция, подигравки. Независимо кой спечели изборите и кой сьстави правителство, това бе крачка назад за България.  Основният недостатък на тези протести беше причината им. Българинът изразява своята позиция публично, ако му бръкнат в джоба пряко. Това беше и случаят с ЧЕЗ, ЕРП-тата и т.н. Ако се краде от него по някакъв друг начин, той седи в кварталната кръчма и мрънка как няма пари за още една ракия или бира. "Когато ножьт опре до кокала, съпротивата е неизбежна." Въпросът обаче не е ножът да опира до кокала, за да се стига до там. Това беше и големият недостатък на тези протести, а именно причината за тяхното зараждане. Народът трябва да излиза на площада при най-малкото ощетяване от страна на държавата, ако то е несправедливо. Много искаме да приличаме на Франция и Германия, но там хората правят точно това. Изразяват своята позиция като общество и то по начин, на който няма как да не се обърне внимание. 
     Протичащите в момента протести са малко по-различни. Причината народът да излезе на площадите е правилна. Някои от назначенията на новите управляващи граничат със самоубийството. Народът е длъжен да покаже, че този път такива своеволия няма да бъдат допуснати. Управляващите трябва да бъдат под постоянен натиск, за да не си позволяват своеволия. За съжаление, някъде дотук свършва положителното от тези простести. Народът иска оставка, което граничи с абсурд поради няколко причини. Да започнем с това, че провеждането на едни избори не е безплатно. То струва между 23 и 30 милиона лева, а за държава като нашата, това не е никак малък разход. Да продължим с това, че половината хора, които са на площадите в момента нямат право да бъдат там. Не заради нещо друго, а заради това, че на 12 май те предпочетоха разходката в парка. Те не отделиха времето да гласуват. Сега нямат право да претендират. Избирателната активност след всичко, което се случи, беше плачевна. Нека завършим с най-важното. Алтернатива няма дори и да има избори. Както се казва: "Тоя цирк сме го играли." Актьорите са същите и точно те са разплаквали народа многократно. Нека все пак разгледаме възможностите. Най-вероятната такава е мутрата, пожарникаря, който преди 2 месеца искахме да свалим от власт. Този, който заедно с цялата си трупа докара България до дъното. Евентуални нови избори ще доведат до влизането в парламента на ВМРО или хора като Валери Симеонов, който няма по-розово минало от подалия оставка шеф на ДАНС Делян Пеевски. Третият вариант е дясно правителство - Меглена Кунева, Костов, СДС. И тези актоьори сьщо сме ги гледали. Освен това синята идея в България сякаш намери своя край. Бившият еврокомисар остана само с големите си амбиции въпреки очакванията, че ще влезе в парламента. И не на последно място - нека не забравяме, че ДПС и БСП са партии, които ще бъдат в парламента. Освен това, един месец не е достатъчен на което и да е правителство, за да направи нещо значимо. Нека изчакаме малко. Нека им се даде поне мъничко шанс, а ако те не започнат да го използват мигновено, площадите трябва да са по-пълни от всякога. Това са партии с постоянен електорат. За хубаво или за лошо това са фактите. 
      България има нужда от коренна промяна. Има нужда от нов вид политическа система, нови закони, пренаписване на конституцията. Промяната трябва да започне с вкарването на всички онези, които грабиха от народа от 1989г. насам. Звучи утопично и невъзможно, но ние трябва да направим всичко възможно, за да се случи това. Трябва да променим манталитета и начина си на мислене, ако искаме един ден децата ни да растат в тази държава. Колкото и клиширано да звучи, невъзможни неща няма. Промяната трябва да се случи в главите на хората, а след това навсякъде. За тази цел хората трябва да бъдат образовани, а не да коментират въпроси, по които нямат никакви познания. Нека заедно направим България едно по-добро място за нашите деца!